ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПЧЕЛИТЕ

Преглеждане на пчелните семейства

ГРИЖИ ЗА ПЧЕЛИТЕ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА И ЛЯТОТО

Очистителен облет на пчелите

Причини за умирането на пчелите през зимата

Първи (осведомителен) пролетен преглед

Подпомагане на осиротелите семейства

Подпомагане на слабите семейства

Подхранване на пчелните семейства







ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПЧЕЛИТЕ




Преглеждане на пчелните семейства

   Как се правят прегледите. С прегледите на пчелните семейства се цели да се установи състоянието им, както и да се подпомогнат те в тяхното развитие и дейност. Прегледите биват пълни с частични. При пълните, прегледи се прави цялостна преценка на състоянието на пчелните семейства, като например установяване на тяхната сила, количеството на пилото и храната, наличността и качеството на майката, качеството на питите, здравословното състояние на пчелите и пилото и пр. Достатъчни са четири пълни прегледа през годината:
   1) главен пролетете преглед;
   2) преглед преди поставяне корпусите, или магазините, преди медосбора;
   3) преглед след медосбора;
   4) главен есенен преглед — при зазимяването на пчелните семейства.
   Частичните прегледи са обикновено повече и те се извършват между пълните; с тях се цели да се уяснят само отделните въпроси и да се окаже определена помощ на пчелните семейства. Така например проверява се дали има храна и при нужда се извършва подхранване с мед, сироп или цветен прашец; проверява се има ли майка и ако няма, придава се майка на осиротялото семейство; дават се изградени или изкуствени пити за разширяване на гнездото; образуват се изкуствени роеве; изрязва се восък от строителните рамки; отбират се пити с мед или прашец за центрофужене или за запасни и пр. Към частичните прегледи може да се отнесе и осведомителният пролетен преглед.
   Пълните прегледи трябва да се извършват при температура на въздуха, не по-ниска от 15°С (на сянка), но още по-добре при 18°, а частичните прегледи могат набързо да се извършат и при по-ниска температура, но не под 12°. По тази причина ранните пролетни прегледи трябва да се извършват по обедните часове на деня, когато е и най-топло, а по-късно, когато времето вече се затопли, преглеждането трябва да става предимно привечер или сутрин рано, когато летенето на пчелите е слабо. Не бива да се правят прегледи във ветровито, облачно или дъждовно време, защото тогава пчелите силно се дразнят и много жилят, а и откритото пило лесно се простудява. Излишни прегледи — без нужда, а само от любопитство— не трябва да се правят, защото с това се пречи на нормалната работа на пчелните семейства, което се отразява неблагоприятно на тяхната продуктивност.
   Необходими пособия при прегледите. При извършване на прегледите са необходими следните пособия: пушалка, лицева мрежа, рамкоповдигач, четка, работно сандъче и преносимо сандъче.
   Пушалката служи за подпушване на пушалкапчелите с дим, при което те се насмукват с мед и стават по-спокойни; напълненият медов стомах не им позволява да препъват лесно коремчето си, за да жилят, и благодарение на това прегледът значително се улеснява. Пушалката се състои от кожено духало и металически цилиндър с конусовиден похлупак; с отвор накрая. За получаване на дим в металическия цилиндър се зареждат и запалват материали, които горят без пламък, като гнило дърво, сух мъх или говежди тор, парцали от бракувани памучни надрамъчни покривки, насмолени с пчелен клей, и пр. С помощта на кожения мях през долния отвор на цилиндъра се вкарват от време на време въздушни струи, които поддържат горенето и изтласкват образувания дим през горния отвор навън върху рамките в гнездото.
   Лицевата мрежа предпазва лицето и главата на пчеларя от ужилване. Лицева мрежа от черен тюлМрежите биват различни видове- телени или от черен тюл. Добрата мрежа трябва да е лека, да не пречи на зрението и да не задушава лицето. В това отношение удобна е мрежата, направена от черен тюл, която се поставя на широкопола шапка.
    Рамкоповдигачът служи за по-лесно отлепване на рамките, когато те са съединени с восъчен градеж за съседните рамки или пък са заклеени за фалцовете на кошера. С него се почистват и всички восъчни надстройки и натрупаният клей по горните летвички на рамките и вътрешните страни и дъното на кошера. Рамкоповдигачът трябва да бъде направен от плоско стоманено парче, изтънено на двата края, като единият му край е извит под. прав ъгъл. Пчеларските четки биват с по-мек и по-твърд косъм; По-меките четки .се използват за смитане на пчелите от питите, когато последните се отнемат от кошера. Ако през време на работа четката се зацапа с мед, тя трябва непременно да се измие, защото в противен случай пчелите полепват по нея и много се дразнят. Вместо четка за смитане на пчелите може да се използва чисто гъше крило.
   По-твърдите четки служат за почистване на дъната на кошерите при пролетния преглед, при дезинфекция и др.
   Работното сандъч е се прави обикновено с три отделения, в които се поместват пособията, необходими при прегледа, горивни материали за пушалката, всички восъчни отпадъци, добити при почистването па кошера, и изрязаният восъчен градеж от строителните рамки.
   Преносимото сандъче е необходимо при прегледа, когато ще се прибавят или пък ще се изваждат пити от кошерите. В него се запазват питите с мед от пчели крадци, а пилото — от простудяване. Прави се от лек материал — тънки дъски или шперплат, като обикновено събира шест рамки и отгоре се затваря с капак.
   При прегледите пчеларят трябва да бъде облечен с чисти, светли горни дрехи от гладка материя. От тъмните и влакнести дрехи пчелите се дразнят. Подходяща дреха за тази цел е престилка или работен комбинезон от американ или док, ръкавите и крачолите на който се пристягат с прашки или ластик, за да не влизат пчели в тях по време на прегледа.
   Пчелите не понасят нечистоплътността, мириса на пот, на чеснов лук и други неприятни или остри миризми. Ето защо тялото и дрехите на пчеларя трябва да бъдат чисти, а непосредствено преди прегледа, както и по време на самия преглед (при съмнение за болести) ръцете да се измиват със сапун.
   Как се извършва прегледът. Прегледът трябва да се извършва спокойно и внимателно, но същевременно бързо и сръчно. Сътресенията, резките движения и нервността на пчеларя дразнят пчелите. преносимо сандъчеПри невнимателна работа лесно може да бъде убита майката или да се смачкат пчели, при което миризмата на пчелната отрова още повече раздразва пчелите и те повече жилят. Продължителните прегледи силно безпокоят пчелите и майката, вследствие на което те значително намаляват темпа на работата си за няколко часа след прегледа. Освен това, когато кошерът се държи по-дълго отворен в хладно време, лесно може да се простуди пилото, а при липса на паша бързо се предизвиква кражба. Ето защо, преди да се започне прегледът, трябва да се приготвят и пренесат всички необходими пособия и материали, за да не става нужда те да се търсят през време на самия преглед и да се прекъсва и удължава последният.
   При извършване на прегледа най-напред се пускат 2—З кълба дим през прелката на кошера и се чака около 1 минута, за да се насмучат пчелите с мед. След това се застава от тази страна на кошера, откъдето е преградната дъска, снема се капакът и се открива за малко надрамъчната покривка, като над рамките се пускат още 1—2 кълба дим, за да се отдръпнат пчелите надолу и да не пречат при хващането на рамките. За да се работи по-свободно в гнездото, преградната дъска се отдръпва или се изважда, като пчелите от нея се смитат в кошера. За да не се простуди пилото и да не се предизвика кражба, при прегледа последователно се откриват само рамките, които се преглеждат, като останалата непрегледана, както и прегледаната част на гнездото се покрива. Ако целият плодник е изпълнен с рамки, крайната рамка се изважда и се поставя временно в преносимото сандъче, като след прегледа се връща обратно в гнездото. Внимава се да не би на извадената рамка, както и на преградната дъска да се намира и майката. Ако тя е там, за по-голяма сигурност може да се затвори под калпаче от телена мрежа, което се забива в питата, или се пренася внимателно с чиста ръка на другите пити.
   Изваждането на рамките става, като те предварително се отлепват с правия край на повдигача, хващат се с две ръце краищата на горните летвички и внимателно се изтеглят нагоре, без да се допират до съседните пити и до стените на кошера. Извадената рамка се държи отвесно над гнездото. преглед на рамка от двете страни При наклонено положение на рамката пресният нектар може да накапе по кошера и да се предизвика кражба; ако питата е новоизградена и пълна с мед или пило, тя може да се изкриви и скъса. Когато пък рамката се държи настрани от гнездото, падналите от нея млади пчели или майката могат да бъдат смачкани или да се загубят. При преглеждането рамката се издига на височината на очите. След преглеждането от едната страна тя се обръща от другата страна.
   При обръщането не трябва да се изменя отвесното положение на рамката. Прегледаната рамка се поставя внимателно обратно в гнездото на мястото на стоящата преди нея рамка, като по-нататък прегледът продължава по същия начин със следващите рамки, при което, ако има нужда, се подпушва леко над рамките. Трябва да се има предвид, че употребата на много пушек при прегледите силно безпокои пчелите и майката - те се пръскат по стените на кошера и прегледът се затруднява, вместо да се улеснява.
   Когато някои рамки ще трябва да се изземат, пчелите от тях се смитат с четка в кошера, като се внимава за майката.Ако питите са без пило и с малко мед, те се тръсват в кошера, за да изпадат пчелите. Ако майката е на тях, тя внимателно се пренася на друга пита.
   След свършване на прегледа преградната дъска и затоплителните материали, ако има такива, се поставят в края на гнездото, последното се покрива добре, поставя се възглавницата и кошерът се похлупва с капака. При първите признаци за поява на кражба между пчелните семейства прегледът се преустановява и се отлага за по-благоприятно време; прелките на прегледаните и слабите семейства се стесняват, а всички други пролуци по кошерите, през които се опитват да влязат пчелите-крадци, се запушват добре.
    При ужилване жилото трябва веднага да се извади; изтръгва се с нокът встрани, без да се притиска или разкъсва мехурчето с пчелната отрова. При по-голям брой ужилвания, както и при по-чувствителни на пчелната отрова организми за намаляване на болките и отока на ужилените места се прави компрес със студена вода, намазват се с разреден амоняк или се изтъркват с чиста сол. При много тежки случаи е необходима веднага лекарска помощ. Когато пчелите са силно възбудени и много жилят, прегледът се отлага за друго време.
   При прегледите пчеларят трябва да носи пчеларския бележник и веднага след прегледа на всяко семейство да ванася на съответната страница констатираните данни.

Горе




ГРИЖИ ЗА ПЧЕЛИТЕ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА И ЛЯТОТО




Очистителен облет на пчелите

   Още към края на зимата през някой топъл, тих слънчев ден по обед, когато температурата на въздуха се е покачила към 12° (на сянка), пчелите излитат около кошерите и извършват първия си масов очистителен облет; тогава те се освобождават от натрупаните през зимата в дебелото им черво изпражнения. От начина на облитането на пчелите може до голяма степен да се съди за презимуването на пчелните семейства. Дружното и енергично облитане показва, че семейството е презимувало добре. Напротив, слабото облитане, облитането на единични пчели или суетенето на пчелите пред прелката, както и диаричните петна около прелката показват, че има някаква нередовност в пчелното семейство. Някои семейства обаче въпреки благополучното си презимуване не се облитат заедно с другите. Такива семейства са още в зимен покой; при почукване по стените на кошера те издават дружен, енергичен звук, който скоро затихва, което показва, че са в добро състояние. От такъв кошер трябва веднага да се свалят капакът и възглавницата, за да се затопли отгоре гнездото от слънчевите лъчи и да се подтикнат пчелите към облитане.
   Преди да започне облитането, добре е предпазителите против мишки да се вдигнат от предните, а самите прелки да се отворят напълно и да се почистят от труповете; това дава възможност пчелите свободно да минават. Ако в пчелина има още сняг, пред кошерите трябва да се постели тънък пласт слама, за да кацат пчелите по нея; в противен случай някои от тях кацат по снега, където премръзват и загиват. Още по-добре е, ако предварително върху снега в пчелина се посипе пепел, която поглъща слънчевите лъчи и спомага за по-бързото му стопяване.
   Пчеларят трябва да следи как се облитат отделните пчелни семейства и да си записва в бележника номерата на онези от тях, които проявяват някаква нередовност, за да може веднага след облитането да им помогне.

Горе




Причини за умирането на пчелите през зимата

   Когато пчелите на някое семейство не се облитат и при почукване не се чува никакъв звук отвътре, това показва, че семейството е загинало. В такъв случай кошерът веднага се отваря, за да се установят причините за умирането. Те могат да бъдат глад, студ, задушаване, диария и други болести.
   От глад пчелното семейство може да загине през зимата, когато не е зазимено с достатъчно храна през есента. От глад могат да загинат пчелите и при достатъчно храна в гнездото, но когато при зазимяването не са оставени проходи между рамките и надрамъчната покривка за преминаване и пчелното кълбо не е могло да се придвижи към питите с мед. Също така, когато пчелното семейство е зазимено на много повече пити, отколкото се покриват от наличните пчели, и хранителните запаси са разхвърляни в малки количества по всички пити, то ако при придвижването на пчелното кълбо към питите с мед стане внезапно силно застудяване, слабите семейства могат да загинат, преди още да са достигнали до храната.
   От студ загиват много от слабите семейства със стари майки, зазимени предимно със стари, изтощени пчели, които не могат да поддържат необходимата топлина в пчелното кълбо през суровите зими. Умирането на пчелите през зимата може да се дължи и на разкъсване на пчелното кълбо вследствие на силно сътресение или обръщане на кошера, причинено от добитък, злосторници или от силен вятър. В такъв случай, ако злополуката е забелязана веднага или наскоро след като е станала, семейството може да се спаси, като се внесе с кошера в топла стая и пчелите се напръскат със сироп. Ако те се раздвижат, гнездото се стеснява и се затопля добре и кошерът се поставя за няколко часа в коридора на по-хладно, за да се образува пчелното кълбо, след което той се пренася внимателно в пчелина.
   От задушаване могат да загинат някои много силни семейства, чиито прелки продължително време са били запушени от трупове на умрели пчели или от лед, или пък са били затрупани със сняг, който е хванал ледена кора. Цялата вътрешност на такива кошери, както и питите биват измокрени вследствие на излишната влага, образувана при дишането на пчелите. Пчелното кълбо в такъв случай обикновено бива разстроено и голяма част от пчелите са нападали по дъното.
   От диария умират семействата при тежки и продължителни зими, когато пчелите са принудени дълго време да стоят в кошерите, без да могат да се облетят, и храната им е била недоброкачествена. Силното безпокойство на пчелните семейства вследствие на осиротяване, излишна влага и присъствие на мишки в кошера през зимата също може да бъде причина за диария. При умрелите от диария семейства питите и вътрешността на кошера, а понякога и прелката биват замърсени със светло- до тъмнокафяви диарични петна, издаващи неприятна миризма, а коремчетата на пчелите са силно подути. Доста често диарията е признак на заразно заболяване на пчелите — нозематоза или паратиф, които се явяват към края да зимата и началото на пролетта.
   Прелките на кошерите на умрелите семейства трябва веднага добре да се затворят, за да не влизат чужди пчели — крадци - вътре. Почистването на тези кошери се извършва след осведомителния преглед. При съмнение или потвърждение за заразна болест пчеларят трябва да дезинфекцира кошерите и пособията, с които е работил, а ръцете си да измие с топла вода и сапун над трап, който веднага се засипва, за да не вземат пчелите вода оттам.

Горе




Първи (осведомителен) пролетен преглед

   Веднага след като пчелите се .приберат от очистителния облет или през. следващите по-топли слънчеви дни трябва да се използва хубавото време, за да се почистят дъната на кошерите и да се направи бегъл преглед на всички пчелни семейства. Целта на този първи преглед е да се установи как са презимували отделните семейства, каква е тяхната сила, имат ли храна, майка и пило и да се окаже незабавна помощ на най-нуждаещите се. За тази цел най-напред се свалят капакът и възглавницата от кошера и се изваждат затоплителните материали (странични възглавници или слама), като се излагат на слънце, за да се просушат и проветрят. След това се изважда дъното (на негово място се поставя друго, чисто, резервно дъно, докато първото бъде почистено). Падналите трупове на пчели и восъчните капачета от разпечатаните килийки с мед през зимата и други отпадъци се смитат в сандъче, без да се разпиляват, след което дъното се изстъргва добре с рамкоповдигача или с шпакла, дезинфекцира се, ако има нужда, след което се подсушава и се поставя отново на кошера.
   За наличността на майка се съди по пилото. Ако на някои от по-средните пити има пило, особено още незапечатано, или яйца, това показва, че семейството има майка. Няма нужда тогава да се търси да се види майката, защото това удължава прегледа и пилото може да се простуди. Когато няма яйца, а има заложени свищеви маточници, това показва, че майката е загинала. Ако няма яйца, нито заложени маточници и пчелите са спокойни, значи, че има майка, която или временно е преустановила яйцеснасянето, или е загубила способността да снася оплодени яйца.
   Когато в гнездото няма яйца и пчелите са разтревожени, като стоят на питите с повдигнати коремчета и трептят с крилата си, издавайки характерен „тъжен" звук, това е сигурен признак, че пчелното семейство няма майка, т. е. че е осиротяло. На осиротелите семейства, както и на семействата с майки- търтовки или пък със стари, изтощени майки с парализирани крака или оръфани крила трябва веднага да се дадат оплодени запасни майки, отгледани предната година и зазимени в нуклеуси.
   Състоянието на гнездото се вижда от вида и количеството на подмора и от това, дали по питите, преградните дъски, стените на кошера и дъното няма влага, плесен или диарични петна. Плесенясалите пити, на които няма пило, трябва да се заменят с чисти, а преградните дъски основно да се почистят и дезинфекцират. Изваждат се и питите, наядени от мишки. Ако и стените на кошера са много замърсени, тогава пчелното семейство заедно с питите трябва да се прехвърли в друг чист кошер (което може да стане и в затоплено помещение). Гнездото на пчелното семейство трябва да се стесни на толкова пити, колкото се покриват от наличните пчели, като празните и излишните пити се изваждат.
   Семействата, които имат по-малко от 4 междурамия пчели, са слаби. За тях трябва да се положат по-специални грижи, за да могат да се развият за главната паша. Наличността на храна се установява, като се прегледат само крайните пити до пилото и се изчисли количеството на меда по тях. Ако медът в гнездото е по-малко от 4—5 кг или няма никакъв мед, пчелното семейство трябва в най-близко време да се подхрани, защото в противен случай то ще загине от глад или ще забави развитието си. Подхранването става най-добре със запасни пити със запечатан нектарен мед, които се поставят до питите с пило, на мястото на извадените празни или маломедни пити. Питите с мед трябва да са престояли през нощта в топла стая. Ако в гнездото е нямало цветен прашец, то обезателно трябва да се дадат и 1—2 пити с добре запазен цветен прашец, които да се поставят до пилото. В случай, че няма мед на пити, гладните семейства се подхранват на първо време с по 1—2 кг гъст захарен сироп или с медово-захарно тесто. Сиропът се налива в празните пити откъм пилото, и то докато е още топъл (към 40°С). Ако пчелите са страдали от диария, дължаща се на недоброкачествена храна (манов мед, кристализирал или вкиснат мед), питите с такива запаси се изваждат и на семейството се дават пити с доброкачествена храна.
   Прегледаното и стеснено гнездо се затопля добре отстрани и отгоре със сухи затоплителни материали, след което кошерът се затваря и прелката му се стеснява на 2—5 см в зависимост от силата на пчелното семейство. Проверява се да не е предизвикана кражба при някои семейства.
   След привършване на, прегледа събраните в сандъчето трупове на измрели пчели и другите остатъци от дъната на кошерите се пресяват през сито, за да се отделят восъчните капачета и частици. Труповете веднага се изгарят настрана от пчелина или се закопават в земята. Питите от умрелите семейства се прибират от кошерите. Ако умирането не се дължи на заразна болест, годните пити могат да се използват за другите семейства. При заразна болест питите трябва да се бракуват, да се претопят или да се обеззаразят, след което отново могат да се използват.

Горе




Подпомагане на осиротелите семейства

   Осиротяването през зимата и пролетта се случва най-често при пчелните семейства, зазимени със стари, изтощени майки, както и при семейства, страдащи от диария или нозематоза. По-рядко осиротяват здравите семейства с млади едногодишни или двегодишни майки. На осиротелите, но силни и здрави семейства трябва да се придадат оплодени майки. В ранна пролет трудно се отглеждат добри майки, а и да се отгледат, те няма да могат да се оплодят и ще останат тьртовки, тъй като по това време още няма търтеи в кошерите. Тогава също така е рискувано изпращането на майки по пощата от друго място поради опасност от простудяваве и загиване. Като се има предвид всичко това, наложително е във всеки пчелин да се произвеждат през лятото известно количество запасни оплодени майки, които да се зазимяват в малки семейства — нуклеуси — и напролет да се използуват според нуждата. На първо време част от тези запасни майки се раздават на осиротелите семейства, както и на семействата с негодни майки и на такива с пчели-тьртовки. Раздаването на майките на нуждаещите се семейства трябва да стане още по време на първия преглед или наскоро след това, защото закъснението се отразява неблагоприятно на развитието на пчелните семейства през пролетта.
   Придаване на майка. Ако в осиротялото семейство пчелите са заложили маточници, те трябва да се унищожат поне 3—6 часа преди даването на майката. Ако остане макар и само един маточник, пчелите няма да приемат новата майка и при освобождаването й ще я убият. В случай, че семейството е осиротяло отдавна и в него няма млади пчели, добре е 5—6 дни преди придаване на майката да му се даде пита със запечатано излюпващо се пило (от друго семейство); излюпените млади пчели по-сигурно от старите пчели приемат новата майка. Ако семейството няма храна или няма прitок на нектар, то трябва да се подхранва 3 дни преди и след даване на майката. Когато в него има стара или негодна майка, тя се отстранява З—6 часа преди придаването на новата майка (за да се почувствува осиротяло).
   Тъй като пчелите, макар и осиротели, отначало обикновено се отнасят враждебно към новата майка и могат да я убият, то за по-голяма сигурност майките се придават със специални клетки, направени от телена мрежа с отвори, широки 1—2 мм, през които пчелите не могат да преминават, но са в близък контакт с майката. В пчеларската практика се използват различни по устройство клетки за придаване на майки, от които най-известни са цилиндричната, плоската и титовата клетка.    Цилиндричната клетка представлява надупчен цилиндър от целулоид или от телена мрежа с дължина 7—8 см и диаметър 18 мм.цилиндрична и плоска клетка Двата отвора на клетката се запушват с дървени тапи, едната от които е издълбана от вътрешната страна за поместване на храната — кристализирал мед или кърмова маса. При заселване на клетката майката се хваща внимателно с чисти пръсти за гръдния щит и се пуска през единия отвор, който веднага след това се затваря. Тъй като при хващането на майката с ръка тя може да се повреди или да придобие чужда миризма, по-добре е заселването на клетката да стане, без да се пипа майката, като за целта се използва специално калпаче от телена мрежа. Както е върху питата, майката се похлупва; търсейки изход, тя преминава в предварително закрепената там клетка, която веднага след това се отмества и отворът й се запушва с тапата.
   Така заселената клетка се помества в изрязаното място на една от средните пити, които са покрити с пчели, като се гледа клетката да бъде в досег с меда, но без да се омазва майката, защото при запушване на дихалцата тя може да загине. Придаването на майката трябва да става в топло, тихо време, по възможност привечер, без да се безпокоят пчелите. Гнездото на семейството се стеснява на толкова пити, колкото добре да се покриват от наличните пчели, затопля се, а прелката се намалява, за да не налетят пчели- крадци, които тревожат семейството, и то може да не приеме майката и да я убие след освобождаването.
   На следната вечер кошерът се отваря внимателно, по възможност без да се подпушва, питата с клетката се изважда и се проверява как се от насят пчелите към майката.Ако пчелите стоят спокойно върху клетката или някои от тях провират хоботчетата си през отворите на мрежата, за да хранят майката, това показва, че те са склонни да я приемат. Тогава едната тапа на клетката се изважда и отворът се замазва с малко восък и мед от някоя пита на същия кошер, след което клетката и питата се поставят на мястото си и кошерът се затваря. След 3—-4 дни се проверява дали майката е приета благополучно, което се установява по снесените пресни яйца; ако още няма яйца, трябва да се види самата майка. Тази проверка не бива да се прави преди горния срок, тъй като не всички пчели са още свикнали с новата майка и може да я убият.
   Когато пчелите бягат неспокойно по клетката, гризят мрежата, а някои дори вкарват жилата си в отворите на мрежата, това е указание, че те имат враждебно отношение към майката и ако тя бъде освободена, ще я убият. Тази враждебност на пчелите може да се дължи на наличност на маточник или негодна майка, останали незабелязани и неотстранени преди поставянето на клетката с новата майка. В такъв случай трябва да се прегледа семейството и да се отстрани причината, след което новата майка се оставя още едно денонощие затворена в клетката и чак тогава се освобождава, ако вече пчелите са склонни да я приемат.
   Ако в осиротялото пчелно семейство вече са се появила пчели-търтовки, постъпва се по посочения по-нататък начин.
   Титовата клетка е изобретена от съветския пчелар А. Ф. Титов. титова клеткаИма форма на кибритена кутия и се използва както за придаване на майка, така и за излюпване, като маточникът се закрепва в широкия горен отвор. На долната страна на клетката има подвижна дървена втулка с гнездо от вътрешната страна, в което се поставя храната. Когато се придава майка, горните два отвора на клетката се затварят отвън със задвижка. Заселената клетка се поставя между две съседни пити в средата на гнездото, като на мястото, където стените й допират до питата, капачетата на килийките с мед се надраскват, за да може майката да се храни и оттам. За освобождаване на майката втулката на долния отвор се отмества и там се залепва пластинка от изкуствена восъчна пита, която се надупчва ситно и се намазва отвън с мед, за да могат пчелите по-скоро да я проядат. Същевременно се открива и горното малко отвърстие, през което влизат първите няколко пчели, които се грижат за майката.
   Плоската клетка има форма на капак на кутия с размери около 10x15 см; извитите й ръбове са широки 2,5 см и теловете им са изнищени на 1 см за по-лесно забиване в питите. На едната страна има отвор с ламаринена задвижка. Клетката се забива на една от средните пити на гнездото, като се избира участък, на който има килийки с открит мед, както и празни килийни, които най-добре е да бъдат полирани. След това майката се пуска през отвора и последният се затваря със задвижката. Скоро майката започва да снася яйца под клетката и пчелите, макар отначало да са били враждебно настроени, в скоро време стават благосклонни към нея, тъй като присъствието на оплодена майка и на снесените яйца от нея ги успокоява. На другия ден се проверява дали майката е започнала да снася яйна и ако пчелите са спокойни, тя се освобождава, като се открие отворът на клетката или направо се изважда клетката.
   Практиката показва, че в сравнение с другите клетки с тази клетка най-сполучливо се придават оплодените майки.
   Нуклеусното семейство, от което е взета майката, трябва да се присъедини към съседния нуклеус, за която цел преградата между тях се отстранява и рамките се доближават, а прелката на присъединения нуклеус ежедневно се стеснява, докато, се затвори. При присъединяването за по-голяма сигурност майката на нуклеуса-приемчик се затваря в клетка, като на следния ден се освобождава. По този начин от двете нуклеусни семейства се получава една отводка, която бързо се развива през пролетта.
   Присъединяване. Когато семейството, на което трябва да се придава майка, не е много силно, най-добре е придаването на новата майка да стане заедно с цялото нуклеусно семейство, като по този начин осиротялото семейство едновременно ще се засили. Присъединяването трябва да става при благоприятно време и привечер, като 1/2—1 час преди това дъната на двата кошера се натъркат с кромид лук или се напръскат с една и съща есенция, за да добият пчелите еднаква миризма. След това двете семейства се подпушват, след което питите заедно с пчелите и майката на нуклеусното семейство се пренасят {с преносимото сандъче) и се поставят до питите на осиротялото семейство, като преградната дъска се отмества встрани. Ако кошерите не са били натъркани с лук, при присъединяването пчелите на двете семейства се напръскват с медов или захарен сироп. За да не пострада, майката се затваря за един ден в плоска клетка. На другия ден тя се освобождава и гнездото се подрежда и затопля, като излишните пити се изваждат. Част от пчелите (летящите) на нуклеуса се връщат на старото място и биват приети от съседния нуклеус.
   Когато няма запасни майки, осиротелите семейства трябва да се присъединят към някои от най-слабите семейства, които имат добри майки. Но за да не се върнат летящите пчели на старото място, преместването на слабото семейство не трябва да стане изведнъж, а постепенно, като всяка вечер кошарът се премества по 0,5—1 м в посока към кошера с осиротялото семейство, докато се допрат двата кошера; след тоза се извършва присъединяването. Ако в пчелина няма слаби семейства, тогава осиротелите семейства се преместват към средни по сила семейства. След присъединяването празният кошер се отстранява.
   При присъединяването трябва да се следи добре за здравословното състояние на пчелните семейства. Болни семейства не бива да се присъединяват със здрави.

Горе




Подпомагане на слабите семейства

   В пчелина не бива да се държат слаби семейства, тъй като те не са продуктивни. Оставени сами на себе си, те не само че не успяват да се развият за главната паша и да я използват за медосбор, но най-често не могат да съберат и необходимите им хранителни запаси за презимуване, поради което тяхното съществуване е в ущърб на пчелина. Поради недостиг на пчели в слабото семейство дори и една добра майка не може да развие напълно яйценосната си способност; тя намалява яйцеснасянето, вследствие на което се влошават и нейните наследствени производителни качества. От недохранването и недобре затоплено пило в слабите семейства се излюпват слаботелесни пчели, които принасят по-малко нектар при полета си, имат по-слаба съпротивителна сила срещу атмосферните несгоди срещу болестите, а продължителността на живота им е по-кратка в сравнение с пчелите, отгледани от силните семейства. Слабите семейства също така изразходват до 5 пъти повече храна през зимата (пресметнато на единица живо тегло пчели) в сравнение със силните семейства и са най-често обект на кражба от пчели-крадци. Ето защо грижите на пчеларя трябва да бъдат така насочени, че в пчелина да няма слаби семейства, а всички основни семейства да бъдат -силни, здрави и дейни. Ако по една иди друга причина някои семейства са отслабнали през зимата, трябва още от най-ранна пролет да се вземат мерки за тяхното поправяне или присъединяване.
   Ония слаби семейства, които са осиротели или имат негодни майки, трябва да се присъединяват към другите слаби семейства с добри, млади майки. Най-добре е слабите семейства да се поставят след предварително сближаване по две заедно в един кошер, т. е. да се сдружат. За тази цел единият от кошерите се прегражда по средата с тънка преградна дъска, която допира плътно до стените, дъното и покривните дъсчици, така че да не могат да преминават пчели от едното отделение в другото (защото биха убили майките). За по-голяма сигурност на предната и на задната стена на плодника отвътре се прави зарез, дълбок 1 см, в който влиза преградната дъска, а до самата дъска на дъното се приковава тънка летвичка. На лявото отделение се оставя уредната прелка, а на дясното (което е към юг или запад) се отваря странична прелка, като припадащата му се част от предната прелка се затваря. Гнездата на двете семейства се стесняват и затоплят добре отстрани и отгоре. Ако покривката на гнездата е от платно, тя се приковава с кабърчета или пирончета отгоре на преградната дъска така, че при откриване на едното отделение да не могат да преминават пчелите в другото. Прелките на кошера се стесняват и на тях се поставят временно сено, клончета, наклонена дъска или други отличителни предмети, за да се преориентират пчелите на преместените и сдружени семейства спрямо новите им места. Опразненият кошер се отстранява от старото си място. Така сдружени семейства взаимно се топлят н бързо се развиват, стига да им се осигури достатъчно храна. По-късно, когато на двете семейства стане тясно, едното от тях се премества в друг празен кошер, който постепенно ( ежедневно) се отмества, докато се настани на постоянното си място.
   По-добрите слаби семейства могат да се засилят и като им се даде една пита запечатано пило от други силни, здрави семейства, а на силното семейство се дава една пита с открито пило или само с яйца от слабото семейство. За да не се простуди пилото в слабото семейство, гнездото му се стеснява и затопля добре; ако това не е достатъчно, питата със запечатаното пило се дава заедно с пчелите, които са я покривали, но след предварително напръскване със сироп и временно затваряне на майката в клетка. След 7—10 дни на слабото семейство отново се дава пита със запечатано пило от някое друго силно семейство, но без да се връща пита с открито пило. Не трябва да се забравя обаче, че такова подсилване на някои слаби семейства се допуска само по изключение, когато на пчелина има много силни семейства и главната пчелна паша в района на пчелина е по-късна, т. е. когато отнемането на 1 пита с пило (или с пчели) от силното семейство няма да го отслаби, а ще спомогне за засилването на слабото семейство и за включването му в главния медосбор.
   При първа възможност през пролетта майките на слабите семейства, макар да са млади (от предната година), трябва непременно да се сменят с други млади оплодени майки, произхождащи от най-продуктивните и зимоустойчиви семейства.

Горе




Подхранване на пчелните семейства

   Нуждата си от храна през пролетта пчелните семейства задоволяват както от хранителните запаси в кошера, така и от приноса на пресен нектар и цветен прашец отвън. Ето защо, от много голямо значение е пчелините да бъдат поставени в такива местности, където от най-ранна пролет има цъфтяща медоносна растителност — леска, дрян, минзухар, кукуряк, ива, върби и пр.
   Не винаги обаче пчелите могат да използват добре тази ранна паша. При променливо и неблагоприятно време, каквото често бива през пролетта у нас, те не могат редовно да излитат за храна; в такъв случай и при липса на достатъчни запаси в кошера пчелните семейства изостават в развитието си, тъй като майките ограничават яйцеснасявето. Често пъти при недостиг на храна пчелите изхвърлят и част от пилото навън, а при привършване иа храната може и цялото семейство да загине от глад през пролетта. Като се има това предвид, на пчелните семейства трябва допълнително да се дават пити с мед или да бъдат подхранвани със захарен или меден сироп.
   Питите с мед или прашец предварително се затоплят в стая. Когато медът на тези пити е кристализирал, той трябва да се втечни, като питите се държат известно време на топло близо до съд с кипяща вода. Питите със запаси се поставят до крайните пити с пило. За да не се разширява и охлажда гнездото, особено в ранна пролет и при по-слабите семейства, от него се изваждат съответен брой празни пити, пчелите от които се смитат обратно в кошера.
   Подхранване със сироп. Когато няма мед в питите, а пчелните семейства имат нужда от храна, те се подхранват със захарен или медов сироп. За ранното пролетно подхранване се приготвя по-гъст захарен сироп — от две тегловни части захар и една тегловна част вода (2:1). В чист емайлиран или калайдисан съд се отмерва определеното количество чиста вода и се поставя на огън да закипи, след което постепенно се сипва захарта й се бърка. След разтопяването на захарта, сиропът се снема от огъня. Дава се на пчелните семейства, когато стане хладък (35—40°). При подхранване с центрофужен мед трябва да се внимава той да е от здрав пчелин и да е доброкачествен. За медовия сироп към 1 кг мед се прибавя , 200 г вода и се загрява на водна баня до не повече от 50—60°, докато се втечни.
   Подхранването със сироп (захарен или медов) става с помощта на хранилки, които биват външни, вътрешни и горни —Рамкова хранилка според това, къде се поставят. Външните хранилки се поставят обикновено на прелката отвън и се пълнят, без да се отваря кошерът и без да се безпокоят пчелите. При тях обаче може по-лесно да се предизвиква кражба, а при по-хладно време пчелите не могат да вземат сиропа от тях. По-удобни и по-широко разпространени - са вътрешните и горните хранилки, каквито са рамковата, глинената и ламаринената, както и обикновеният стъклен буркан.
    Рамковата хранилка се прави от дъска, изрязана по формата на магазинна или плодникова рамка или точна по размерите на преградната дъска (за да може да изпълнява и ролята на такава). Отвътре тя е издълбана, като отгоре по цялата си дължина има отвор за влизане на пчелите. Хранилката се поставя в края на гнездото и след като се напълни със сироп, покрива се с покривното платно или с дъсчиците. За да не потъват пчелите при вземане на сиропа, в нея се поставя поплавък от корк или тънка дъсчица или няколко сламки.
   Глинената хранилка се поставя отгоре на гнездото в специално място на възглавницата. Глинена хранилкаПрез гърлото на хранилката пчелите достигат до сиропа; за да не се давят, в хранилката се поставят сламки или та-лаш. Отгоре тя се похлупва с капак.
   Ламаринената хранилка представлява кутия от галванизирана ламарина или бяло тенеке, разделена на две отделения посредством преграда, която в долната си част има прорези. В едното отделение се налива сиропът, който през прорезите преминава в другото отделение, в което имат достъп пчелите. Хранилката се поставя във възглавницата над гнездото срещу съответния отвор на покривните дъсчици. Отгоре двете отделения на хранилката се затварят с отделни капачета, като на отделението, където са пчелите, капачето е стъклено, за да може да се наблюдава вземането на сиропа, без да се отваря капачето. При пълненето на хранилката се отваря само отделението за храната, като по този начин пчелите не се безпокоят и гнездото не се охлажда.
   Стъкленият буркан се използва за хранилка, като се напълни със сироп и отворът му се върже с рядко платно, предварително измокрено с вода. Бурканът се обръща надолу с вързаното гърло и се захлупва на отвора върху покривката на гнездото, на който е поставена телена мрежа; през нея пчелите смучат сиропа, без да могат да излязат през отвора при повторно пълнене на буркана.
   Освен с хранилки подхранването може да стане и с изградени пити, килийките на които се напълват със сироп. За тази цел питата се поставя над широк чист съд под наклон 45° и с помощта на чайник или лейка се напълва най-напред едната, а след това другата й страна. Питите трябва да бъдат от здрави пчелни семейства. Напълнените със сироп пити, след като се отцедят, се пренасят с преносимото сандъче и се слагат в гнездото до пилото. Една добре напълнена пита съдържа 2,5—3 кг сироп.
   При подхранване на пчелните семейства гнездата им трябва да бъдат стеснени и добре затоплени отстрани и отгоре, като самите хранилки също се завиват със затоплителни материали, за да могат пчелите по-добре да вземат сиропа. Подхранването става само вечер, като в хранилката се налива толкова сироп, колкото ще може да се пренесе от пчелите през нощта. Прелките на кошерите силно се стесняват и се вземат всички мерки да не се предизвика кражба. Хранилките трябва винаги да се почистват от умрелите пчели; при застояване и вкисване на сироп в тях последният се излива в трап и се засипва с пръст, а хранилките се измиват с гореща вода, След свършване на подхранването хранилките се прибират, изваряват се и се съхраняват на сухо място.
   Подбудително подхранване. С него се цели да се подбуди майката по-усилено да снася яйца, за да се отглежда повече пило и пчелното семейство бързо да се развива. Подбудителното подхранване замества отчасти притока на нектар отвън през пролетта, когато пчелите поради неблагоприятното време или поради липса на ранна паша не принасят редовно такъв. Подхранването трябва да се започне по-рано напролет, като предварително пчелните семейства се снабдят с необходимата им храна. Гнездото трябва да бъде добре затоплено и в него да има достатъчно празни килийки за осеменяване. При подбудителното подхранване на пчелните семейства се дава по-рядък сироп (1:1), а когато се развие повече пило — 1:2. През всеки 4—5 дни се дава по една пълна хранилка (1 кг) сироп на пчелно семейство.
   Подбудително подхранване може да се прави и без захарен сироп, като през 6—7 дни се разпечатват с нож или вилица участъци от питите на обща площ 1/4 пита. Ако медът е кристализирал, той се напръсква с малко топла, слабо подсолена вода (0,3% сол). Разпечатването на меда трябва да става вечер, при тихо и по-топло време, като се разпечатват най-напред средните пити, за да се освободят килийките за осеменяване в средата на гнездото, където е най-топло и където майката най-охотно снася яйца.
   Още по-добре е под будителното подхранване да стане с медопрашецова смес. Използва се прашецът на бракуваните стари пити, които се нарязват на ивици през всеки ред килийки и след това ивиците се отръскват с ръце, за да се отдели прашецът от вощината. Събраният прашец се смесва с равно тегло гъст течен мед, като се бърка и разтрива добре, докато се получи еднообразна маса. Така приготвената медо-прашецова смес се съхранява в добре затворен съд. Непосредствено преди употребата тя се разрежда с топла вода (50%), в която се разтваря 0,5—1% сол. От медо-прашецовата смес се дава ежедневно по 200—300 г на пчелно семейство, като се намазва с нож в празните килийки на питите до пилото или пък се дава с хранилка.

Горе